Р Е Ш Е Н И Е

                                         

                            гр.Русе, 25.10.2013 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3146 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно кумулативно съединение искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ, заедно с които са евентуално съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата И.С.Г. – С. от гр.Русе твърди, че ответника Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” гр.Русе е бивш неин работодател, с когото трудовото и правоотношение за длъжността „старши експерт - организация на труда” било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – поради съкращаване в щата, извършено със заповед на работодателя № 34/ 25.03.2013 г., считано от 26.03.2013 г. Твърди, че уволнението е извършено в нарушение на поетите от работодателя ангажименти по сключения със синдикалната организация в предприятието колективен трудов договор и конкретно чл.11, 13 – 15 и чл.33 от същия. Сочи, че щата не е действително съкратен, тъй като в последното известно на ищцата щатно разписание от 15.03.2013 г. тя фигурира като лице, заето по трудово правоотношение. Твърди, че съкращаването не е реално, тъй като от съпоставянето на длъжностните характеристики за двете длъжности се установява, че в по – голямата си част трудовите задължения по тях съвпадат като новата длъжност може да бъде заемана и от лица със средно образование, каквото по – ниско образование притежава и новоназначената служителка. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението работа като съобразно допуснатото увеличение в размера на предявения иск бъде присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца, през който останала без работа – от 26.03.2013 г. до 25.09.2013 г., или общо в размер на 4635,60 лева. В условията на евентуалност – в случай, че уволнението признато за незаконно и отменено, претендира обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 173, 83 лева, обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 772, 60, както и мораторни лихви върху посочените обезщетения съответно в размер на 18 лева и 55 лева за времето от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” гр.Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Твърди, че не е допуснато нарушение на посочените в исковата молба задължения по колективния трудов договор. Сочи, че съкращаването на щата е извършено по силата на заповед № 32/ 22.03.2013 г., с която е съкратена единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност „старши експерт – организация на труда”, с НКПД 24236003, като на нейно място е разкрита нова щатна бройка за длъжността „административен секретар”, с НКПД 33433001. Поддържа, че съкратената и разкритата на нейно място щатна бройка се различават съществено по присъщите на длъжността трудови функции, поради което оплакването на ищцата, че съкращението не е реално, е неоснователно. Работодателят поддържа, че не е бил длъжен да извършва подбор по чл.329, ал.1 от КТ, тъй като е съкратена единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност. В условията на евентуалност – в случай, че бъде уважена претенцията по чл.225, ал.1 от КТ, релевира и възражение за прихващане, с правно основание чл.104, ал.1 от ЗЗД, с изплатеното на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 1545, 20 лева. Сочи, че мораторна лихва върху обезщетенията не се дължи, тъй като ищцата не е отправяла покана за тяхното плащане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира и направените деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно утвърденото в доктрината разбиране съкращаването в щата, като уволнително основание, съставлява намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието. В задължителната съдебна практика, формирана с решения на ВКС по чл.290 от ГПК / вж. решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК,  решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК и решение № 189 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г., IV г. о., ГК/ се приема, че уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ ще е налице и в случаите на т. нар. "трансформиране" на длъжности, което представлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на нейно място на нова такава, различна не само като наименование, а и по присъщите и трудови функции.

В тази хипотеза попада и процесния случай. Видно от последното, предшестващо уволнението на ищцата щатно разписание, в сила от 15.03.2013 г. /на л.38 – 40 от делото/, последната заема единствената щатна бройка за длъжността „старши експерт – организация на труда” в отдел „Финансово-счетоводен”, звено Обща администрация, с НКПД 24236003. Със заповед № 32/ 22.03.2013 г. на директора на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе тази щатна бройка е съкратена като на нейно място е разкрита една щатна бройка за длъжността „административен секретар” в същото звено и отдел, с НКПД 33433001. Със същата заповед е одобрено ново щатно разписание, считано от 22.03.2013 г. То е представено по делото / л.42/ и в него заеманата от ищцата длъжност не фигурира като е заместена от една щатна бройка за длъжността „административен секретар”.

При тези доказателства съдът намира, че уволнението на ищцата е предшествано от съкращаване на щата като е извършено от органа, разполагащ с работодателска  власт. Спорен е обаче въпроса дали съкращаването на щата е реално.

Според цитираната по – горе задължителна съдебна практика /решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК/, то ще е реално и в случаите, когато в комплекса на присъщите на новата длъжност трудови функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, щом за новата длъжност са предвидени и трудови функции, които са съществено нови. Приема се също, че преценката за идентичност на трудовите функции на съкратената и на новата длъжност се извършва с оглед естеството на възложената работа като извод за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика.

При извършването на посочената преценка обаче следва да се държи сметка за разпределението на доказателствената тежест между страните по отношение на този факт – реално ли е съкращаването в щата или не. Доколкото това твърдение на ищцата е за отрицателен факт – че съкращаването не е реално, според правилото на чл.154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на противното е върху работодателя. В този смисъл и на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът, с доклада по делото, е разпределил доказателствената тежест като е указал на ответника, че следва да законността на уволнението, включително че съкращението на щата е реално.

В тази връзка ответникът не е ангажирал никакви доказателства. Той е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищцата съкратена длъжност „старши експерт – организация на труда” /на л.65-66 от делото/. Въпреки че с постановеното по делото определение № 5576/ 26.07.2013 г. ответникът е бил задължен да представи длъжностната характеристика за новоразкритата длъжност „административен секретар”, с код по НКПД 33433001, указанията не са изпълнени и такава по делото не е представена. Вместо нея, с депозираното становище № 50496/ 24.09.2013 г.,  последният е представил длъжностна характеристика за друга, различна длъжност – „завеждащ административна служба”, с код по НКПД 41102001 /на л.63 - 64 от делото/. Сходството в наименованията на длъжностите обаче не е достатъчно, за да се приеме, че длъжностната характеристика за длъжността „завеждащ административна служба” всъщност урежда трудовите функции на новоразкритата длъжност – „административен секретар”. Тези длъжности се различават не само по кодовете си по НКПД 2011 /Национална класификация на професиите и длъжностите/, утвърдена със заповед № РД 01-931/ 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, според които кодове двете длъжности попадат в различни класове, но и по присъщите на двете длъжности основни трудови функции.  Така например според обяснителните бележки към класификацията една от основните задачи на административния секретар е да контролира работата на помощния административен персонал. Именно към помощния административен персонал /клас 4 по НКПД 2011/, група „общи административни служители”, код 41102001, се числи и длъжността „завеждащ административна служба”, т.е. същата е функционално подчинена на административния секретар. При преглед на дефинираните в длъжностната характеристика за длъжността „завеждащ административна служба” трудови функции, която според ответника е длъжностната характеристика за длъжността „административен секретар”, става ясно , че ответникът дори не е изпълнил намерението си, декларирано в писмото до Селскостопанската академия – София / л.36/, да вмени на новоразкритата длъжност и допълнителни трудови задължения, характерни за длъжностите „човешки ресурси” и „домакин”. Същевременно ответникът не е ангажирал гласни доказателства, от които да се установява фактически какви са били трудовите функции на ищцата при изпълнението на съкратената длъжност „старши експерт – организация на труда” и какви трудови функции осъществява понастоящем служителката В.П., за която се твърди, че е назначена на новоразкритата длъжност „административен секретар” /според представената длъжностна характеристика тя всъщност е назначена на длъжността „завеждащ административна служба”, която може да се изпълнява и със средно образование/.

Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че съкращаването на щата е реално, за което обстоятелство, както беше посочено, доказателствена тежест носи работодателя. При това положение следва да се приеме, че обусловеното от съкращаването уволнение на ищцата, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, е незаконно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде уважен и иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа.

С протоколно определение от 25.09.2013 г., на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ като същия се счита за предявен за сумата от 4635, 60 лева или в размер общо на шест брутни трудови възнаграждения. По делото е представена справка от НАП Варна, офис Русе /на л.94/, от която е видно, че до датата на изготвяне на справката – 25.09.2013 г., съвпадаща с датата на заседанието, в което е приключено съдебното дирене по делото, липсват данни ищцата да е встъпвала в ново трудово правоотношение. По изложените съображения искът се явява основателен за периода от датата на уволнението до 25.09.2013 г., или общо за шест месеца. Вещото лице е изчислило, че за три месеца обезщетението се дължи в брутен размер на 2317, 80 лева, т.е. за шест месеца то възлиза на 4635, 60 лева, в какъвто размер, съобразно допуснатото изменение, се претендира то.

Съдът намира, че с отмяната на уволнението на ищцата отпада и основанието за плащането на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, изплатено според заключението на вещото лице на последната в размер на 1545, 20 лева, поради което допустимо се явява и извършването на компенсация между двете вземания, каквото възражение е релевирано от ответника с отговора на исковата молба /виж напр. решениe № 1083 от 2.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1232/99 г., III г. о. и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 88 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 590/2009 г., III г. о., ГК/. Ефекта на компенсацията, съгл. чл.104, ал.2 от ЗЗД, се изразява в погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, в случая до размера на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ. След извършената компенсация обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се дължи в размер на 3090, 40 лева, до който размер искът следва да бъде уважен като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 4635, 60 лева.

Предявените в евентуално съединение искове по чл.222, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ не следва да бъдат разглеждани поради това, че не е настъпило процесуалното условие за това, тъй като уволнението на ищцата е отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 266, 67 лева от общо направените такива в размер на 300 лева.

Предвид отхвърлената част на иска по чл.225, ал.1 от КТ и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 34, 44 лева от общо направените такива в размер на 310 лева.

След служебна компенсация на насрещните вземания за разноски в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 232, 23 лева.

В тежест на ответника е дължимата държавна такса по двата неоценяеми иска - по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, която съдът, на осн. чл.3 от ТДТССГПК, определя в размер на 80 лева по всеки от тях, или общо 160 лева, както и 123, 62 лева – държавна такса по иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ, или общо 283, 62 лева. Съобразно изхода на спора по последния иск в тежест на ответника е и сумата от 53, 33 лева – възнаграждение на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, които суми съгл. чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, следва да бъдат внесени по сметка на съда.

Така мотивиран, Русенският районен съд

                                  Р    Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението, извършено със заповед № 34/ 25.03.2013 г., издадена от директора на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – поради съкращаване в щата, е прекратено трудовото правоотношение с И.С.Г. – С., с ЕГН **********.

ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.Г. – С., с ЕГН **********, на предишната, заемана преди уволнението длъжност – „старши експерт – организация на труда” в звено Обща администрация, отдел „Финансово – счетоводен” на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе.

ОСЪЖДА Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе, представляван от директора доц. д-р Галина Панайотова, да заплати на И.С.Г. – С., с ЕГН **********, сумата от 3090, 40 лева, представляваща брутния размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 26.03.2013 г. до 25.09.2013 г., през което ищцата останала без работа поради уволнението.

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез прихващане предявения от И.С.Г. – С., с ЕГН **********, против Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе, иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ за горницата над 3090, 40 лева до пълния предявен размер от 4635, 60 лева.

ОСЪЖДА Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе, да заплати на И.С.Г. – С., с ЕГН **********, сумата от 232, 23 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация.

ОСЪЖДА Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 283, 62 лева – държавна такса по уважените искове, както и сумата от 53, 33 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен  съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/