Р Е Ш Е Н И Е

№2229

гр. Русе, 21.12.2012 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:  

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6312 по описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Д.П.В. твърди, че на 16.11.2010г. предоставила в заем на С.В.Р. и В.Б.Р. сумата 11800 лева за срок от 6 месеца, считано от същата дата. За обезпечение на задължението В.Б.Р. и Е.Р. Р. учредили в полза на заемателя договорна ипотека върху собствения си недвижим имот.

Ответниците възстановили част от заетата сума. Твърди, че до 10.05.2012г. не погасили остатъка от 5000 лева.

За събиране на вземането си, ищцата депозирала заявление по реда на чл.417 от ГПК, по повод което РРС образувал частно гражданско дело №3689/2012г. и издал в нейна полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 5000 лева. След получаването й, длъжниците предявили възражение за недължимост на сумата.

            По изложените съображения Д.П.В. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В.Б.Р., ЕГН ********** и С.В.Р., ЕГН ********** й дължат солидарно сумите: 5000 лева – остатък от задължение, съобразно нотариален акт №164, том 4, дело №7094, вх.рег.№13706/16.11.2010г. по описа на СВ при РРС; 510,88 лева – мораторна лихва за периода 16.05.2011г. – 10.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и 532,30 лева – разноски, предмет на заповед за незабавно изпълнение по ч.гражданско дело №3689/2012г. по описа на РРС.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват основателността на ищцовите претенции и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърдят, че на 04.03.2009г. С.В.Р. сключила с КСК „Русенска популярна каса” договор за заем, по силата на който кооперацията и предоставила сума в размер на 30 000 лева в срок до 04.03.2016г. За обезпечение на вземането, ответницата учредила в полза на кредитора договорна ипотека (нотариален акт №200, том І, рег.№0852, дело №064/04.03.2009г.) върху недвижим имот, собственост на сина й – дворно място в село Р. с площ 1009 кв.м., ПИ с идентификатор 63668.151.1785, заедно с построените в него сгради подробно описани в нотариалния акт.

На 16.11.2010г. с нотариален акт №68, том V, рег.№8384, дело №493 на нотариус Галина Филипова, С.Р. продала на Д.В. предоставения като обезпечение на КСК „Русенска популярна каса” имот. В пункт трети от нотариалния акт за покупко – продажба, изрично било отбелязано, че на купувача е известна учредената ипотека и „издължаването й ще бъде за сметка на продавачите”, които в деня на сделката ще учредят договорна ипотека в полза на купувача върху друг техен имот.

С последващ нотариален акт №69, том V, рег.№8390, дело №494 на нотариус Галина Филипова, била учредена процесната договорна ипотека, върху жилище собственост на В.Р. и сестра му, обитавано от родителите им.

Ответниците твърдят, че между страните по делото не са съществували облигационни правоотношения, основани на договор за заем. Поясняват, че при сключване на сделките документите били подготвени предварително, а ищцата обяснила, че при учредяване на договорната ипотека следвало да бъде посочено някакво основание и по-точно – договор за заем.

Сочат, че редовно обслужват кредита към КСК „Русенска популярна каса”, но въпреки това след 2011г. ищцата настоявала да погасят изцяло задължението си към кредитната институция, за да бъде заличена ипотеката. Заплашвала, че ако не сторят това ще се възползва от учредената в нейна полза ипотека и ще изнесе недвижимия имот на търг. Ответниците се принудили да съберат дължимата към кредитната институция сума и предложили на Д.В. да погасят предсрочно задължението си и заличат ипотеката, но последната отказала и заявила, че ще събира вземането си чрез съдебен изпълнител. Ответниците се принудили да внесат 30% от сумата по изпълнително дело №20127600400547 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, за да спрат изпълнението, насочено към собствения им недвижим имот.

Правят възражение за нищожност на договора за учредяване договорна ипотека с нотариален акт №69, том V, рег.№8390, дело №494 на нотариус Галина Филипова, поради липса на основание и привидност на договора.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 04.03.2009г. между С.В.Р. и КСК „Русенска популярна каса” е сключен договор за кредит №2172/04.03.2009г., по силата на който кооперацията предоставила на ответницата сумата 30 000 лева. Кредитополучателят приел да погаси задължението си в срок до 04.03.2016 г. на месечни вноски, съгласно погасителен план. За обезпечение на вземането, В.Б.Р. учредил в полза на заемодателя ипотека върху собствения си недвижим имот – дворно място с площ 1009 кв.м., находящо се в с.Р., обл.Р., ул.”Ц.”№..., съставляващо поземлен имот с идентификатор 63668.151.1785, при граници: улица, имоти 63668.151.1724;  63668.151.1721; 63668.151.1720; 63668.151.1727 и 63668.151.1786, заедно с построените в него: едноетажна сграда с площ 52 кв.м. с идентификатор 63668.151.1785.3; едноетажна жилищна сграда с площ 79 кв.м. с идентификатор 63668.151.1785.1 и едноетажна сграда (лятна кухня) с площ 30 кв.м. с идентификатор 63668.151.1785.2.

На 20.07.2010г. между В.Б.Р. и Д.П.В. е сключен предварителен договор за продажба  на описания по-горе имот. Според раздел ІІ, ищцата (в качеството на купувач) се задължила да заплати на продавача цената – 23 000 евро на вноски както следва: 8000 евро при подписване на предварителния договор; 5000 евро през м.септември 2010г.; 5000 евро през м.октомври 2010г. и 5000 евро през м.ноември 2010г. Продавачът поел ангажимент да погаси и заличи преди нотариалното прехвърляне на имота учредената в полза на КСК „Русенска популярна каса” договорна ипотека. За извършените от купувача плащания са приложени преводни нареждания от 01.08.2010г. и 14.10.2010г.

Според окончателния договор, обективиран в нотариален акт №68, том V, рег.№8384, дело №493, на 16.11.2010г. В.Б.Р., продал на Д.П.В. описания по-горе имот. В пункт трети от нотариалния акт е отбелязано, че страните са уведомени за учредената върху имота, в полза на КСК „Русенска популярна каса”, договорна ипотека. Вписано е, че издължаването на същата ще бъде за сметка на В.Р. и С.Р., които в деня на покупко-продажбата ще учредят в полза на купувача договорна ипотека върху друг техен недвижим имот за обезпечаване плащането на остатъка от сумата.

На 16.11.2010г. В.Р. и Елеонора Р. учредили договорна ипотека в полза на Д.В. върху собствения си недвижим имот – апартамент №..... в гр.Р. ул.”М.”№......., комплекс „ЦЮР”, бл......, вх..... ет........ В нотариалния акт се сочи, че ипотеката служи за обезпечение на дадената в заем от Д.В. на В.Р. и С.Р. сума 11 800 лева. Представен е и договор за заем от същата дата, с нотариална заверка на подписите.

От обясненията на ищцата, дадени в о.с.з. на 05.11.2012г., по реда на чл.176 ГПК се установява, че не е предала на ответниците в заем сумата 11 800 лева. Пояснява, че превела по сметка на Радослав С. Радославов - кредитор на ответниците сумата 9000 лева, за да бъде отменена наложената възбрана върху закупения от нея имот. В подкрепа на изложеното представя разписка от 16.11.2010г.

Съгласно удостоверение изх.№74/26.09.2012г. по описа на КСК „Русенска популярна каса”, към 31.07.2012г. остатъка от непогасения кредит по договор за заем №2172/09.03.2009г. е в размер на 3410,79 лева, а към 16.11.2010г. е бил в размер на 11 255,69 лева (удостоверение изх.№92/05.11.2012г. лист 47 от делото).

Въз основа на заявление, депозирано от Д.П.В., по частно гражданско дело №3689/2012г., в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу С.В.Р. и В.Б.Р., солидарно, за сумите: 5000 лева – задължение по нотариален акт №164, том 4, дело №7094, вх.рег. №13706/16.11.2010г. по описа на СВ при РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012г. до окончателното й изплащане; 510,88 лева – мораторна лихва за периода 15.05.2011г. – 10.05.2012г., както и направените по делото разноски в размер на: 532,30 лева. В законоустановения срок, длъжникът оспорил задължението по реда на чл.414 от ГПК. На 28.08.2012г., в срока по чл.415 от ГПК, кредиторът предявил иск, относно вземането си, съгласно дадените от съда указания.

По искане на ищцата е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е посочило размерът на наказателната лихва на КСК „Русенска популярна каса” съгласно чл.19 от договор за заем №2172/2009г., както следва: за периода 16.05.2011г. – 10.05.2012г. върху главница в размер на 3200 лева; за периода 16.05.2011г. – 10.05.2012г. върху остатъка от 9391,59 лева и за периода 10.05.2012г. – 28.08.2012г. върху остатъка 3290,49 лева.

За установяване твърденията, поддържани от страните са ангажирани гласни доказателства:

Според изложеното от свидетелите, след сключване на предварителния договор за покупко-продажба на имота в с.Р., върху имуществото била наложена възбрана, във връзка със задължение на ответника към трето лице. Междувременно ищцата заплатила по-голяма част от уговорената цена, като последната вноска от 5000 евро била предоставена от нея, със знанието на продавачите, за погасяване задължението на В.Р. към Р. Р.. Ф.М. твърди, че страните са постигнали съгласие, с платената на кредитора (Р. Р. сума да се погаси остатъка от продажната цена на имота. В тази насока са и показанията на Ю.И., която пояснява, че съгласно предварителния договор продавачът поел ангажимент да погаси задължението си към кредитната институция и в деня на сключване на окончателния договор да предприеме действия по заличаване на ипотеката. Предвид наложената впоследствие възбрана се наложило последната вноска от продажната цена да бъде използвана за погасяване кредита на продавача към трето лице, като В.Р. се задължил в определен срок да заплати остатъка от заема към КСК „Популярна каса”. Като гаранция затова учредил ипотека и върху свой собствен имот, като отделно подписал договор за заем с Д.В., въпреки, че такъв не му бил предоставен от последната. Твърди се, че ищцата е заплатила само и единствено договорената цена за имота в с.Р. и извън тази сума не е предоставяла други финансови средства на ответниците. Показанията на Д.Г. и Б.Р. кореспондират с тези на Ф.М. и Ю.И., но свидетелите на ответната страна изнасят данни и за отношенията между страните през последната година. Сочат, че ответниците направили всичко възможно да погасят кредита към банката предсрочно. През м.май 2012г. се снабдили с остатъка от дължимата сума, която предложили да внесат в КСК „Русенска популярна каса” и поискали от ищцата да подпише споразумение, за окончателно уреждане на отношенията им. Междувременно ищцата многократно ги притеснявала и твърдяла, че „…. ще им вземе апартамента и с документите, с които разполага ще ги докара до просешка тояга”.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответниците дължат солидарно сумите: 5000 лева – задължение по нотариален акт №164, том 4, дело №7094, вх.рег. №13706/16.11.2010г. по описа на СВ при РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012г. до окончателното й изплащане; 510,88 лева – мораторна лихва за периода 15.05.2011г. – 10.05.2012г., както и направените по делото разноски в размер на: 532,30 лева., предмет на заповед за изпълнение №2418/14.05.2012г. по ч.гражданско дело №3689/2012г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело №3689/2012г. по описа на РРС е видно, че на 04.07.2012г. длъжникът е депозирал възражение, с което оспорил дължимостта на сумите, визирани в заповедта за изпълнение. На 01.08.2012г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение и за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок – на 28.08.2012г., при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

Претенцията на Д.П.В. се основава на сключен с В.Б.Р. и С.В.Р. договор за заем, обективиран в нотариален акт №164, том 4, дело №7094, вх.рег. №13706/16.11.2010г. по описа на СВ при РРС №69, том V, рег.№8390, обезпечен с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост В.Б.Р. и Е.Р. Р..

            Заемът за потребление, съгласно легалната дефиниция, е договор, с който заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Счита се сключен с предаване на заемателя на предмета му. Простото съгласие да се даде заем не създава договор за заем, а само задължение за предаване на съответната сума или вещи (по арг.241 от ЗЗД).

            В настоящия случай, съдът счита, че не са налице доказателства, от които може да се направи извод, че сумата, визирана в договора за заем е реално предадена на ответниците. В о.с.з. ищцата пояснява, че превела по сметка на Радослав С. Радославов - кредитор на ответника сумата 9000 лева, за да бъде отменена наложената възбрана върху закупения от нея имот. Съгласно разписка от 16.11.2010г. Д.В. е заплатила посочената сума в изпълнение на задълженията си, произтичащи от предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот описан в нотариален акт №68, том V, рег.№8384, дело №493, на 16.11.2010г. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които твърдят, че освен договорената продажна цена, ищцата не е предоставяла на ответниците други суми.

            От представения с исковата молба нотариален акт, на който ищцата основава претенцията си също не може да се направи извод за реално предаване на сумата. Съгласно разпоредбата на чл.586, ал.1 ГПК при издаване на нотариален акт, с който се прехвърля правото на собственост или учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, какъвто характер има и учредяването на договорна ипотека, нотариусът проверява дали праводателят, в случая ипотекарният длъжник е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката, визирани в чл.167 ЗЗД. Категорично следва да се отбележи, че нотариусът няма задължение да проверява дали посочената в нотариалния акт за договорна ипотека сума е реално предадена на ипотекарния длъжник.

            За да бъде уважен иска с правно основание чл.422 ГПК е необходимо ищцата да докаже не само, че е сключен договор за паричен заем, но и фактическото предаване на сумата, визирана в него. В настоящото производство това не е сторено, поради което съдът счита, че претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло.

            Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са направените от ответниците разноски по делото в размер на 500 лева – възнаграждение на редовно упълномощен адвокат.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Д.П.В., ЕГН ********** против В.Б.Р., ЕГН ********** и С.В.Р., ЕГН ********** иск за признаване установено, че ответниците дължат солидарно на ищцата сумите: 5000 лева – задължение по нотариален акт №164, том 4, дело №7094, вх.рег. №13706/16.11.2010г. по описа на СВ при РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012г. до окончателното й изплащане; 510,88 лева – мораторна лихва за периода 15.05.2011г. – 10.05.2012г., както и направените по делото разноски в размер на: 532,30 лева., предмет на заповед за изпълнение №2418/14.05.2012г. по ч.гражданско дело №3689/2012г. по описа на РРС.

СЪЖДА Д.П.В., ЕГН ********** да заплати на В.Б.Р., ЕГН ********** и С.В.Р., ЕГН ********** сумата 500 лева – направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: