Мотиви по НОХД № 2159/2012г. по описа на РРС ,ІV н.с.

           

                   Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимия Б.А.С. в това, че през периода от 05.04.2012 година до 10.04.2012 година в гр.Русе, отнел чужди движими вещи - 30 метра четирижилен кабел, 50 броя Г-образни метални планки, 1 бр. меден котел и 2 бр. тригнездови електрически удължители, всичко на обща стойност 222.50 лева, от владението на В.Т.В. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

 

Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.

Подсъдимият С. не се признава за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен и дава обяснения, в които твърди, че не е извършвал кражба от обекта където е работел.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

              Подсъдимият Б.А.С. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, разведен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.

С договор за продажба на дружествени дялове от 29.02.2012г. св.В.В., като едноличен собственик на капитала на „ВЕС СЕКЮРИТИ ГРУП” ЕООД продал дяловете си в дружеството на подсъдимия Б.С. за сумата от 20 лв. (двадесет лева). Всъщност действителната причина за тази сделка била, че дружеството към 31.01.2012г. е имало публичноправни задължения в размер 8 839,88 лв. и св.В. се  освободил от тях, възползвайки се от ниската правна култура и тежкото социално положение на обв.С.. Междувременно публичен изпълнител от НАП се свързал с подс.С. и му обяснил за тези задължения на закупеното от него дружество.

В началото на месец април 2012г. св.В. наел подс.С. и св.М.М. да му извършат строително-ремонтни дейности на наетия от него, но от името на друг търговец („Амор Дулсе ВВ” ЕООД) сладкарски цех и кафе-сладкарница в комплекс ”Милениум” в ж.к. ”Дружба”. Работата се изразявала в това да се ремонтират тези помещения, за да се използват по предназначението си и да се изгради летен бар. За целта св.В. им предоставил и ключ за складовите помещения и от прилежащия вътрешен двор, от които да се снабдяват с нужните материали, инструменти и изобщо всичко нужно за извършване на работата. По време на възложената работа св.В.Б., който към него момент работел като барман-сервитьор в друго заведение, стопанисвано от  св.В.В. и в съседство с мястото където бил изграждан летния бар видял как подс.С. изнасял медно менче, в което  според него имало кабели, но той останал с впечатлението, че изхвърля боклуци във връзка с работата. След няколко дни работата била свършена, като между св.В. и подс.С. останали неуредени финансови отношения във връзка с нея,  поради което той обявил, че повече няма да работи на този обект за разлика от св.М., който продължил още 5-6 дни. Според показанията на св.В. работата била започната на 05.04.2102г. и завършена на 10.04.2012г. Няколко дни след това св.Д.В., която живеела на семейни начала с подс.С. отишла при св.В. и му върнала  тригнездов електрически удължител.

На 30.03.2012г. в пункт за изкупуване на вторични суровини в ж.к. ”Чародейка” подс.С. предал, като вторични суровини 12 кг. желязо и 4 кг. мед ,където работел като изкупчик св.К.Д., който съставил и покупко-разплащателната сметка  от същата дата. Разпитан в съдебно заседание този свидетел не може да си спомни конкретно какви точно отпадъци от мед и желязо е предал подс.С. на пункта.   

 

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена  според всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице, материалите от досъдебното производство, както и от писмените доказателствени средства – свидетелство за съдимост, декларация, автобиография, експертиза, покупко-разплащателна ведомост № 50918/ 30.03.2012г. .

Всички доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи :

Подсъдимият Б.С. не е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъплението по.чл.194 ал.1 от НК,  в което е обвинен, тъй като в случая съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява, че деянието е извършено, т.е. налице е хипотезата на чл.304 пр.1 от НПК.

На първо място по делото по безспорен и категоричен се установява, че отношенията между подсъдимия и пострадалия са изключително обтегнати по причина на прехвърляне на публично задълженото дружество от втория към първия. Това е така, защото за сумата от 20 лв. е прехвърлено дружество със задължения към държавата в размер на 8 839,88 лв., като съдът счита, че подсъдимият е сторил това без изобщо да разбира свойството и значението на извършеното и то по инициатива на св.В.. Версията му, че това е станало по искане на подс.С., който е имал ясна представа за това какви са пасивите и активите на дружеството  е несериозна, нито от житейска, нито от правна гледна точка, още повече не се твърди от никого, че към датата на сделката това дружество е имало някакви активи поне на приблизителна стойност на задълженията. Причините за това според съда се дължат както на липсата на всякаква правна култура и на предоверяване от страна на подс.С., така също и на умишлено подвеждане на същия от страна на св.В., а също и на изключително тежкото социално положение на приобретателя, който за сума от 20 лв. на практика е поел задължение, надхвърлящо я около 450 пъти. Съдът не кредитира показанията на св.В., че не е знаел какви точно са задълженията на дружеството, тъй като видно от справката на НАП-Варна (л.32 – л.37 от делото) е видно, че първото задължение е от 01.08.2010г. Отделно от това св.В. говори и за „две-три глоби”, които не са включени в справката и които във всички случаи са задължения, различни от тези по Кодекса за социално осигуряване. Именно в периода между сделката (29.02.2012г.) и започване на строителните работи, по които възложител е бил св.В. (05.04.2012г.), подс.С. е разбрал каква сума дължи към държавата новозакупеното от него дружество, което във всички случаи е довело до обтягане на отношенията помежду им, но същевременно това не му е попречило да приеме възложената работа поради липса на финансови средства за съществуване. Тези обстоятелства  и възникналите впоследствие неразбирателства около това каква цена трябва да се заплати от св.В. на подс.С. съдът намира, че са в основата на конфликта, прераснал в съдебен спор, начало на който е поставено с подаване на  жалба до полицията с твърдения за извършена кражба. От тази гл.точка съдът не приема показанията на св.В. като обективни, а напротив - като тенденциозни, противоречиви и опровергаващи се от другите, събрани по делото доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели дори не може да се направи ясен, категоричен и недвусмислен извод какъв е точният предмет на обвинението –отнетите вещи не могат да бъдат индивидуализирани не само по индивидуален, но дори и по някакъв по–общ, родов признак. В този смисъл и не е ясно, включително и за обвинението какви са откраднатите вещи, респ. и кои от тях са възстановени, въпреки, че в приложението към обвинителния акт е посочено,че инкриминираната сума от 222,50 лв. е изцяло невъзстановена. Също не е ясно какви точно пособия са предоставяни на подс.С. и св.М. от св.В., какви  свои са носели те и какви не са им предоставяни, но са се намирали на строителния обект и те са ги ползвали с мълчаливото съгласие на св.В. – става въпрос за твърдените от обвинението ”30 метра четирижилен кабел и два броя тригнездови удължители”. Относно тези вещи неяснотите и съмненията са били налице още във фазата на досъдебното производство. На досъдебното производство св.В. твърди, че св.М. му е разказал как подс.С. е взел четирижилен удължител с дължина 30 м., но неясен и неизяснен остава въпросът защо и по какви причини му е казал, известно време след това, най-вероятно когато М. е разбрал за подадената в полицията жалба против подсъдимия. На следващо място в своите показания полицейската служителка св.Г.Д. изрично заявява, че при извършена проверка на място в обекта лично е възприела „кабел с дължина около 30 м ”,което в пълна степен потвърждава тезата на подсъдимия, споделена пред нея – показанията и на л.22, гърба, от пр. за с.з. Също така в съдебно заседание св.В. заявява, че: „Двата броя тригнездови удължители са ми върнати, не мога да кажа дали това е било преди да съм подал жалба в полицията”.  Съдът приема, че това е станало преди жалбата в полицията и единствено ръчно изработеният удължител е върнат на св.В. от св.В. по инициатива на подсъдимия. За двата фабрично изработени тригнездови разклонителя, които според св.В. са му върнати изобщо не е ясно от кого и кога е сторено това.За отнемане на такива от страна на подс.С. липсват дори възприятия от страна св.М. и св.Б.; при това положение изобщо не става ясно дори налице ли е отнемане  на такива вещи. Съдът намира, че удължителят, за който става въпрос действително е взет от подс.С., ведно с работните му дрехи, в обща чанта, обстоятелство, което и самият той не отрича. В случая е налице грешка (незнание на фактически обстоятелства по см. на чл.14 ал.1 от НК), която при кражбата е извинителна, което изключва вината, като елемент от състава. Съдът възприема  тезата на подс.С., че действително разклонителят  е останал в чантата му и същият при скарването си със св.В. във връзка с неизплатени задължения за работата го е занесъл в дома си с работните дрехи. Отделно от това по делото се установява, че част от инкриминираните вещи са преработвани, изработвани, трансформирани от едни в други съобразно нуждата и потребността от подс.С. и св.М. във връзка с извършваната работа. Най-същественото относно тази вещ,е, че връщането й по никакъв начин не е провокирано от действия на полицията, а същото е станало по собствена мотивация, което според съда е още една индикация за наличието на грешка по см. на чл.14 ал.1 от НК.     

Съдът изцяло не кредитира  показанията на св.М. и св.Б., които намира за изцяло тенденциозни и нелогични, очевидно обслужващи тезата на св.В.. Показанията на св.Б. в съдебно заседание не следва да се кредитират, тъй като същите се опровергават както от самия него, посредством показанията му на досъдебното производство, така също и от другите доказателства. Този свидетел твърди, че е възприел как подсъдимият е изнасял едно медно менче от около 5 - 10 метра, като си е мислил, че с него изхвърля боклуци. На досъдебното производство обаче е останал с впечатление, че шефът му (св.В.) е дал това котле на подсъдимия .Най-същественото обаче, е че във всички случаи това възприятие е станало най-рано на 05.04.2012г. и съответно най-късно на 10.04.2012г., а подс.С. е предал количество от 4 кг. мед на пункта на св.К.М. на 30.03.2012г.  Въпреки, че в обвинителния акт не се прави изрична връзка между двете събития, то следва да се приеме, че такава според прокуратурата е налице предвид изричното посочване на този свидетел в приложението към обвинителния акт. От своя страна св.Г.Д. твърди, че е разбрала от св.Б., че същият се е сетил за менчето след като чул В. и С. да се карат за него (което предполага пострадалият сам да е разбрал за подобна липсваща му вещ), а от друга  самият пострадал в показанията си на досъдебното производство твърди, че за изнасянето на менчето от склада е разбрал от св.Б. и всъщност тогава се е сетил за него изобщо. Показанията на св.М. също не следва да се кредитират изцяло – този свидетел е със социално положение, сходно с това на подсъдимия и до голяма степен получава доходи в резултат на епизодично наемане на работа от страна на св.В.. От друга страна в показанията на този свидетел се наблюдават множество вътрешни противоречия  изразяващи се основно в потвърждение на споделени възприятия от страна на други лица (основно В.), а не на собствени такива. Така напр.св.М.  е възприел как подс.С. при напускането си на обекта е взел изработения от тях двамата от подръчни материали удължител,  но си е премълчал, като в един момент след напускането на  подс.С. той си спомня за това и споделя на св.В.. Отделно от това, не е ясно изобщо вещ с каква стойност е този удължител, доколкото е саморъчно изработен и без букси. Въпреки тези си изявления в съдебно заседание св.М. изрично заявява, че докато са били на обекта „нищо не изчезна”, а след това е разбрал, че кабелите са изчезнали. В този смисъл и предвид липсата на обективност и последователност  в показанията на тези всички разпитани по делото свидетели, с изключение на св.Д. и св.М., съдът намира, че не може да ги кредитира  и в частта им относно твърденията  за  отнемане на „Г”-образните планки. Доколкото изобщо има вреда за имуществото на св.В., съобразно твърденията в обвинителния акт, то същата е в резултат на престъплението измама, с предмет паричната сума, която св.В. му е предоставил за закупуването им, а не кражба с предмет 50 бр.”Г”-образни планки, каквото обвинение е повдигнато. Изобщо за прецизност следва да се отбележи, предвид изложените факти в обстоятелствената частта на този акт, че по отношение на подс.С. е следвало да се повдигне обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 от НК  с предмет предоставената парична сума за закупуване на „Г”-образните планки  и обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 от НК , но в условията на продължавано престъпление.

Във всички случаи следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че дори за прокуратурата не е ясно кои вещи (доколкото инкриминираните са изобщо безспорно установени) кога са отнети в интервала от 05 -10.04.2012г., в каква поредност са отнети, кои от тях са възстановени и от кого – отговорите на тези въпроси не са намерили място нито в обвинителния акт, нито в съдебно заседание. Ако се възприеме обратната теза на практика би се стигнало до положение на осъдителна присъда, която почива на предположения, съмнения и хипотези, което би се явило в пълен разрез с изискванията по чл.303 ал.1 от НПК.   

 

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                               Районен съдия: