Р Е Ш Е Н И Е  № 1177

 

гр.Русе,14.12.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на петнадесети ноември  две хиляди и единадесета година в състав :

 

                                                            Районен съдия: Венцислав Василев

                                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Ю.О.……..……………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора….……………………………………………………………..

            като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  2289/2011г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от  “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр.Разград до Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 59/04.10.2011г. на Директора на РЗИ-гр.Русе, с която се иска от съда да го отмени, като незаконосъобразно.

            Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощен процесуален  представител,  който поддържа жалбата .

            Ответникът по жалбата, редовно призован  изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската  Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

                Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.07.2011г. актосъставителката св.Г. взела проби от питейната вода в детската градина в с.Сваленик. Целта била да се провери посредством лабораторен анализ качеството на питейната вода и дали същата отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Наредбата). Св.Г. пуснала водата в санитарния възел да тече в продължение на пет минути, след което обеззаразила крана на чешмата с памук напоен със спирт, включително и в самия чучур. След това напълнила до половината с вода от крана предварително подготвена стерилна епруветка, която първоначално изплакнала с вода от чешмата. След напълването на епруветката до половината тя капнала 2-3 капки ортотолуедин с цел проверка дали във водата има хлор, като тестът бил положителен с оглед пожълтяването на водата. След това св.Г. напълнила две шишета от чешмата – едното за многократна употреба, а другото за еднократна, което било нарочно запечатано и изцяло стерилно. Вземането на пробите се извършило в присъствието на служителка на детската градина. Същият ден по абсолютно идентичен начин били взети проби на питейна вода от чешма и в кметството в с.Церовец . За вземането на двете проби бил съставен протокол за вземане на водни проби № 62/12.07.2011г. След вземане на пробите същите били предоставени за лабораторно изследване в дирекция „Лабораторни изследвания”  към РЗИ гр.Русе. Видно от протокол № 475/18.07.2011г. по показател „коли форми” взетата за изследване питейна вода от детската градина в с.Сваленик не отговаря на Наредбата. Видно от протокол № 476/18.07.2011г. по показатели „коли форми”,”остатъчен хлор” и „нитрати” взетата за изследване питейна вода от кметството на с.Церовец не отговаря на изискванията на Наредбата. Първоначално били съставени АУАН против лицата, изпълняващи длъжността „отчетник водомери и водопроводчик” в наказаното дружество, отговарящи за с.Сваленик и с.Церовец, като впоследствие образуваните административнонаказателни производства били прекратени с мотивирани резолюции на основание чл.54 от ЗАНН. Впоследствие бил съставен АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на дружеството наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.

            Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

    Жалбата е неоснователна.

   

    В административнонаказателното производство не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

                От събраните по делото доказателства се установява, че при вземането и на двете проби не са допуснати твърдените от защитата нарушения. От разпита на актосъставителката в съдебно заседание се установява, че първоначално питейната вода е изследвана за наличие на хлор в нея, а в впоследствие самите проби, представени за лабораторни изследвания са поставени в стерилни шишета, които предварително са дезинфекцирани. Доколкото в нормативните актове липсва нарочно предвиден ред, начин и условия, при които следва да се извърши пробовземането, няма как да се провери  нарушаването или спазването на същите. Подобно основание действително би довело до отмяна на наказателното постановление в случай, че в административнонаказателния състав по чл.200 ал.1 т.34 от Закона за водите имаше и такъв признак от обективна страна – „взети по надлежния ред”, напр. подобно на разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК. По същия начин стои въпросът и по отношение административнонаказателната отговорност по чл.34 ал.1 вр.чл.8 ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, защото в наредбата по приложението на последната разпоредба (чл.17 от НИКТГУРНТК) е предвиден нарочен ред  и условия, при които се вземат пробите. Очевидно при това положение законодателят е предоставил въпросът за изследване на качеството на питейната вода на контролните органи с всички допустими доказателствени средства. Съдът намира, че няма причини да не кредитира показанията на актосъставителката, че пробите са взети в предварително подготвени стерилни шишета – в обратната насока не се представят никакви доказателства, а са налице само твърдения. Не е основателно и възражението, че лабораторията, в която е извършено изследване не е акредитирана и е в структурата на АНО – подобно изследване е не само в правомощията, но и в задълженията на всяка Регионална здравна инспекция на основание чл.10 ал.1 т.9 от Закона за здравето, в противен случай съставът на нарушението по чл.200 ал.1 т.34 от Закона за водите във всички случаи щеше да въздигне в обективен признак „надлежен ред” и в частност изследването да е извършено в акредитирана лаборатория, която е извън системата на АНО. Не е основателно и възражението, че първоначално са съставени АУАН против водопроводчиците на с.Церовец и с.Сваленик, като впоследствие с мотивирани резолюции тези производства са прекратени. Освен, че това е въпрос, който е само и единствено в правомощията на АНО в случая съдът намира, че резолюциите са обосновани и законосъобразни, тъй като не те са субекти на нарушението, а наказаното дружество, тъй като последното извършва водоподаването в качеството си на водоснабдителна организация по чл.3 ал.1 от Наредбата. По никакъв начин не може да се разглежда на плоскостта на процесуално нарушение обстоятелството, че първоначално АУАН е съставен срещу едно лице, а впоследствие е издадено наказателно постановление срещу друго, доколкото и срещу последното има съставен АУАН при спазване на всички изисквания на ЗАНН.

            Административното наказание е правилно индивидуализирано и същото е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложено такова в минималния размер от 5 000 лв., тъй като нарушението е извършено за първи път, доколкото няма представени доказателства в обратната насока.

            Въз основа на това  съдът намира, че административното нарушение е правилно установено, а издаденото наказателно постановление следва да се потвърди,  като законосъобразно и обосновано.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

     

                                                Р   Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 59/04.10.2011г., издадено от   Директора на РЗИ -гр.Русе, с което на  „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД - гр.Разград  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за нарушение на чл.200 ал.1 т.34 от Закона за водите.

            Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и административнонаказващия орган.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                                    Районен съдия :