МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N:1785/2011

                                                        РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД IX наказателен състав   

 

 

 

 

Частният тъжител С.В.П. *** е обвинила Ц.Г.К. - Б. ***, български гражданин, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН:********** *** 2011г. – м.юли 2011г. в гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата си, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, чрез писмено изявление във водената в ДДЛРГ „Надежда" - гр.Русе „Книга за вписване и съхраняване на информацията за протичане на работната смяна": „Г. е бит от г-жа Ст. П.", публично и чрез публикация в печатно произведение - в. „Утро" от 12.07.2011г. - „Дете с рани и отоци от побой в дом „Надежда", в гр.Русе, разгласила позорно обстоятелство, че на 19.04.2011 г., в гр.Русе, С.В.П. ***, в качеството й на длъжностно лице, социален работник в ДДЛРГ „Надежда" - гр. Русе, нанесла жесток побой над малолетното дете Г. Д.Й. от което са настъпили тежки последици, престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1, т.2, пр.1 и 2, т. 3 и т.4, във вр. с чл. 147 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

        Частния тъжител поддържа обвинението.

        Подсъдимата Б. не се счита за виновна, дава обяснения в хода на съдебното следствие. 

        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установена следната:

        ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

        Установено е и не се спори, че тъжителката П. работи в Дом за деца, лишени от родителски грижи „Надежда” - гр. Русе на длъжността „социален работник” от м. март 2005 г. Установено е , че през есента на 2009г. в същия Дом започнала да работи и подсъдимата Б..

На 12.07.2011г. в един от местните вестници - “Утро” (бр. 162) е отпечатана публикация „Дете с рани и отоци от побой в дом „Надежда”. В тази публикация, чрез даденото от подс. Ц. К.-Б. интервю с журналистката А.П., тъжителката е описана, като лице което няма място в социално заведение, след като вечерта на 19.04.2011 г. си била позволила да пребие едно беззащитно 5-годишно дете в Дома за деца без родителски грижи „Надежда” – гр. Русе. По повод публикацията, последвали съответни проверки от надлежни органи. Със заповед на директора на Дома тъжителката била отстранена от работа до приключване на разследването по случая. Нещо повече, директорката на Дома – св.М.Й., дори издала заповед за дисциплинарното уволнение на тъжителката, ако твърденията на подсъдимата бъдат доказани. Тази заповед към настоящият момент не била връчена на тъжителката П., тъй  като прокурорската проверка по случая не е приключила.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че подсъдимата се проявявала, като докачлива, нетърпяща чуждо мнение и с високо мнение за себе си, поради което някой от колежките й започнали да странят от нея.

През декември 2010г. подс.Б. била освободена от длъжността „касиер”, поради наличие на съмнения, че е подправила финансов документ на организацията. Това обстоятелство й било казано от тъжителката П.. От този момент според съда възникнали влошените отношения между подсъдимата Б. и тъжителката П..                 

        Подсъдимата установила контакти със св.М.С., която е известна в обществото, като лице загрижено за децата от дом “Надежда” и даващо подслон на родителите на оставените в Дома малолетни деца Д. и Г..

По делото е установено, че на 19.05.2011 г. свид. М. С. е отишла при директора на дома – свид. М. Й., за да й съобщи, че един месец по-рано – на 19.04.2011 г., детето Г. било бито от тъжителката П.. Св.Й. отговорила, че до този момент към нея не е подаден сигнал за побой над дете – нито устно, нито в нарочната за това “Книга за вписване и съхраняване на информацията за протичане на работната смяна”. Св.Й. твърди, че е проверявала ежеседмично тази книга и не видяла такива отбелязвания.

        Съдът констатира противоречия в показанията на св.С.. Това е така, тъй като първоначално същата твърди, че на 20.04.2011 г. (в Сряда преди Великден), когато дошла с родителите на детето Г., за да го вземат за празниците, видяла, че цялата буза на детето била синя от побой и веднага уведомила директора на Дома. Впоследствие твърди, че е видяла това може би на 19.05.2011 г.. Според съда логичното действие в такава ситуация е било св.С., след като е видяла синините по лицето на детето Г. още на 20.04.2011г. и е била убедена, че е бил бит в Дома, да отиде с него и родителите му до съдебния лекар, за да бъде то освидетелствано по надлежния ред, както и да сигнализира незабавно РД „Закрила на детето” и МВР. В тази насока съдът не възприема, като логично обяснението на св.С., че не постъпила така, защото службата „Съдебна медицина” била „с някакво странно работно време.

        За наличието на противоречия в показанията на св.С. сочи и факта, че в показанията си св.М.Й. е категорична, че срещата й със св. М. С. и родителите на децата Й. и Г. е била на 19.05.2011 г., когато дошли да вземат децата за разходка и до тогава никой не й е казвал нищо за побой над детето Г.. Едва към 16 ч. по телефона й се обадил социален работник от отдел „Закрила на детето” - св. З.Д., че при нея е семейството на Г. и св. М. С., които подали сигнал, че детето било бито от тъжителаката П..

Именно по този повод, същия ден била проведена среща в кабинета на директора, но на тази среща майката на детето казала, че миналата година, при връщане от морето, видяла някаква синина по ръката на детето, защото било паднало. Директорката разпоредила извършване на проверка, но подсъдимата Б.  официално я сезирала с докладна записка за извършен на 19.04.2011г. побой над детето Г. от тъжителката П. едва на 23.06.2011г.

В този смисъл са и показанията на св. З. Д.. Но в тях има още един съществен момент, заслужаващ внимание, а именно, че на 21.04.2011г. в Дома е била проведена планирана по график среща с родителите на Г., на която са присъствали подсъдимата и тъжителката, но на тази среща нито родителите на детето, нито подсъдимата, са били сигнализирали за побой над Г., извършен според подсъдимата от тъжителката П., само два дни преди това - на 19.04.2011г.

        Това, че на 19.04.2011г. тъжителката не е нанасяла побой над детето Г. се потвърждава косвено и от показанията на св.К. К., охранител в дом “Надежда”. В показанията си в съдебно заседание този свидетел заявява, че на 20.04.2011 г., когато е бил на работа през целия ден и през нощта, разбрал, че се провежда екипна среща между родителите на детето Г. и социалните работници. Според него там били подсъдимата Б., тъжителката П. и св.З.Д.. Твърди, че тогава подсъдимата Б. не му съобщила за нанесен побой над Г., нито пък някой друг му е казвал такова нещо. Едва след проведената на 19.05.2011г. среща при директора на дом “Надежда” му направило впечатление, че св. М. С. и тъжителката не си проговорили. Затова той споделил това с подсъдимата Б. и тогава тя му казала, че „родителите на Г. и на Д. са се жалвали от нанесен побой на детето от г-жа С.П.”.

Нелогично е според съда охранител, като св.К. К., който е в добри отношения с подсъдимата Б. да разбере от нея за жестокия побой над детето Г. цял месец по-късно. Очевидно, че ако действително на 19.04.2011г. тъжителката е нанесла описания побой, след който в стаята дори имало кръв, а детето било с отоци по лицето и кръв по косата и подсъдимата Б. се е убедила, че това е в разултат на побоя, тя неминуемо е щяла да сподели констатацията си веднага - още на 20.04.2011г., поне с този охранител на когото е имала доверие, за разлика от останалия персонал на дом “Надежда” и който същия ден е бил на работа.

        От показанията на св. Сн.Г. се установи, че при посещението си в дома на родителите на детето Г., тя изрично е питала майката дали е видяла синини върху лицето на Г., след като е взела двете деца за Великден и изобщо кога е чула за побой над него. Пред нея майката споделила, че през този период не е видяла никакви синини по лицето на Г. и че за побой над него чула от детето й Й. едва на 19.05.2011г.

        По делото не се събраха доказателства за цитираните в публикацията във в. „Утро” твърдения на подсъдимата Б. : че на 19.04.2011г. вечерта, след като децата си легнали, задето Г. „отказал да кляка”, тъжителката П. започнала да го удря „с обувката си по устата”, после го „налагала и с неговата пантофка по главата”, след това го „шамарила” и накрая завършила побоя „с удари по носа с голямата книга с твърди корици „Библия за деца”, след което стаята приличала на  „баташкото клане – навсякъде с кръв, чаршафът също кървав”, а за спиране на кръвоизливите от главата на Г. са били използвани „поне три кърпички”.

Описаните по-горе твърдения подсъдимата Б. е заявила  пред св. А.П. – автор на публикацията, през м. Юни 2011 г.. (за което има и аудио-запис). Основен аргумент на подсъдимата, в подкрепа на твърдението й за нанесен от тъжителката побой над детето Г. на 19.04.2011 г., е изречението „Г. е бит от г-жа Ст. П.”, отразено от нея явно през през м.юни2011 г., непосредствено преди депозиране на докладната си до директора на Дома в специалната Книга за вписване и съхраняване на информацията за протичане на работната смяна.

Според съда ако това твърдение е вярно, т.е. ако при идването си на 20.04.2011г. сутринта на смяна, подсъдимата Б. е заварила „Баташкото клане” след побоя, без логичен отговор остават въпросите защо тя е записала в книгата: „Децата са били спокойни през нощта”. Това е така, тъй като не е възможно и житейски приемливо, при такъв жесток побой децата да са били спокойни през нощта. На следващо място подсъдимата не е съобщила веднага на директора на дома за побоя. Очевидно по закон тя е длъжна при такъв сериозен инцидент да уведоми незабавно директора, по-висшите инстанции и дори МВР.

        Интересен е и факта, че след твърдяния от подсъдимата побой на 19.04.2011г., само два дни по-късно - на 21.04.2011 г., при предаване на Г. и братчето му на родителите им, подсъдимата Б. не ги е уведомила за побоя, а е записала в графата „Впечатления” от т.нар. „Контактна книга” на Дома най-общи констатации, като изнесените от свид. М. Й.: „21 Април 14,10 ч. – децата знаеха и очакваха да бъдат взети, както винаги майката носеше лакомства за децата. Майката присъства на екипна среща с представител на ОЗД и работещи в дома с двете деца

        От показанията на св.. Д. В. (социален работник от ДДЛРГ „Надежда”) се установи, че до м. юни 2011 г. в специалната Книга на Дома не е имало дописаното от подсъдимата изречение за нанесен побой над детето Г., защото то неминуемо е щяло да направи впечатление на всяка от следващите социални работнички на съответните смени и е щяло да бъде докладвано незабавно на директора на Дома, като извънредно произшествие.

От показанията на св.Г., детегледачка в дом “Надежда” се опровергават твърденията на подсъдимата Б., че сутринта на 20.04.2011 г. цялата стая и чаршафът на детето Г. били в кръв от извършен над него побой от тъжителката. Нещо повече, тази свидетелка твърди следното:Г-жа Ц.Б. не ми е казвала да има бито дете. Когато вдигнахме децата от сън, видяхме на чаршафчето на Г. имаше две капки кръв, дето си е чоплил краченцата, понеже по краченцата имаше ранички... Нямаше кръв по Библията. Кръвта тя я направи и каза: „На тая сега ще й направя живота ад, ще стане пишман що се е родила”, разчопли се и я намаза ме накара да я избърша”.

От показанията на медицинският специалист от община Русе, обслужващ Дома – св. Б. Н., се установи, че детето Г. е нямало следи от нанесен побой. В този смисъл са и показанията на тази свидетелка: ... сутрин, като дойда на работа, първата ми работа е да обиколя всички деца. Преглеждам за въшки, за краста, за обриви, включително и за наранявания...  За това нещо, което се говори днес, разбрах август месец... На 20 Април нито родителите на Г. са идвали при мен за синини, нито някой от персонала ми е съобщавал за инцидент. При прегледа на детето нямаше синини, нямаше травми ...”

        По делото е приет като писмено доказателство протокол от  извършена експертиза № 518/2011г. по ДП № 3145/2011 г. на ОДМВР-Русе, изпълнена от експерта И. Кр. И.. В част І – „Изследване”, т.2, на Протокола за извършена експертиза е посочено, че при изследване на ръкописния текст, положен в графа „20.04.Сряда” на Книгата за вписване и съхранение на информацията за протичането на работната смяна в ДДЛРГ „Надежда” - гр. Русе, група „Патешки истории”, с помощта на лупа и видеоспектрален компаратор ‘VSC-4 forster + freeman”, чрез използване на филтри и различна дължина на светлинната вълна, е установено: „Ръкописният текст „Г. е бит от г-жа Ст. П.” и останалата част от текста, положен в същата графа, са изпълнени от две различни пишещи средства”.

В т.2 на част „Заключение” от протокола, е записано: „Ръкописният текст „Г. е бит от г-жа Ст. П.”, положен на втория ред в графа „20.04.Сряда”, на страницата, номерирана с цифра „33” от КВСИПРС – ДДЛРГ „Надежда”, група „Патешки истории”, е изпълнен с различно пишещо средство от това, използвано за полагане на останалия ръкописен текст в същата графа”.

При установените по този начин доказателства по делото съдът приема, че за доказано, че изречението: „Г. е бит от г-жа Ст. П.”, е дописано от подсъдимата в един по-късен момент следващ датата - 19.04.2011г.

Показанията на бащата на детето Г. – св. Д. Д. са  противоречиви и алогични и категорично опровергани от останалите доказателства по делото. Ето защо съдът не ги кредитира като достоверни.

При тези фактически констатации съдът направи следните :

        ПРАВНИ ИЗВОДИ

        Подсъдимата Б. е пълнолетна и вменяема, следователно наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, тя може да бъде годен субект на наказателно преследване.  

Ана­ли­за на фак­ти­чес­ка­та об­с­та­нов­ка и събраните по делото доказателства даде основание на съда да формулира категоричен извод, че с деянието си подсъдимата е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.2, пр.1 и 2, т. 3 и т.4, във вр. с чл. 147 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода м.април 2011г. – м.юли 2011г. в гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата си, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, чрез писмено изявление във водената в ДДЛРГ „Надежда" - гр.Русе „Книга за вписване и съхраняване на информацията за протичане на работната смяна": „Г. е бит от г-жа Ст. П.", чрез публикация в печатно произведение - в. „Утро" от 12.07.2011г. - „Дете с рани и отоци от побой в дом „Надежда", в гр.Русе, разгласила позорно обстоятелство, че на 19.04.2011 г., в гр.Русе, С.В.П. ***, в качеството й на длъжностно лице, социален работник в ДДЛРГ „Надежда" - гр. Русе, нанесла жесток побой над малолетното дете Г. Д.Й. от което са настъпили тежки последици.

Непосредствен обект на престъплението “клевета” са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка на личността. Позорните обстоятелства са твърдения, укорими от гледна точка на господстващия морал. Посочените от подсъдимата факти и твърдения, чрез писмено изявление във водената в ДДЛРГ „Надежда" - гр.Русе „Книга за вписване и съхраняване на информацията за протичане на работната смяна": „Г. е бит от г-жа Ст. П." и чрез публикация в печатно произведение - в. „Утро" от 12.07.2011г. - „Дете с рани и отоци от побой в дом „Надежда", в гр.Русе, безспорно са позорни за пострадалата П.. Предвид професията, която тя упражнява -социален работник в ДДЛРГ “Надежда” гр.Русе, предвид факта, че в обществото тя е била известна като един добър професионалист, възпитавала е и обучавала деца, без да допусне каквото и да било опетняване на името си и като професионалист и като човек. Ето защо визираните клеветнически твърдения са възприети от тъжителката П., като едно доста силно нравствено опетняване.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основания на съда да формулира обоснован извод, че с деянията си:

1) Допълнителното вписване в Книгата на изречението: „Г. е бит от г-жа Ст. П.”; и

2) Разгласяването чрез в. „Утро” информация за извършен от тъжителката, в качеството й на длъжностно лице - социален работник жесток побой върху малолетно дете от Дома, подсъдимата е осъществила от обективна страна престъпния състав на престъплението по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.2, пр.1 и 2, т. 3 и т.4, във вр. с чл. 147 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Тази клевета е квалифицирана, тъй като е разпространена чрез печатно произведение  (в. „Утро”) и чрез писмено изявление във водената в ДДЛРГ „Надежда" - гр.Русе „Книга за вписване и съхраняване на информацията за протичане на работната смяна": „Г. е бит от г-жа Ст. П.", на длъжностно лице (каквато е тъжителката, при и по повод изпълнение на службата му. Налице и квалифициращото обстоятеслтво - от длъжностно лице, каквато е и подсъдимата Б. - като социален работник, при и по повод изпълнение на службата му. Безспорно от тази клевета са настъпили тежки за тъжителката П. и за семейството й последици. Това е така, тъй като е уронен престижът й в обществото, получила е тежък стрес и разстройства в адаптацията, отстранена е временно от работа.

        От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Б. много добре е съзнавала, че изнася неверни твърдения, представляващи позорни обстоятелства, което е обективирано в цялостното й поведение. Подс.Б. е съзнавала общественоопасния характер на действията си и е предвиждала настъпването на общественоопасните последици.

Според съда в конкретният случай не е налице квалифициращият признак “публичност” по чл.148, ал.1, т.1 от НК. Това е така, тъй като не е изложила твърденията си публично, пред множество колеги или познати на тъжителката. Ето защо по отношение на това обвинение подсъдимата Б. следва да бъде призната за невиновна и оправдана.

С оглед на изложеното съдът прецени, че подс.Б. следва да бъдат призната за виновна в извършването на престъплението в което е обвинена от частния тъжител П. и да й се наложи съответното наказание предвидено в НК.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.2, пр.1 и 2, т. 3 и т.4, във вр. с чл. 147 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК  е предвидено наказание "ГЛОБА" от пет до петнадесет хиляди лева и “Обществено порицание. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът прие че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата Б. и налагане на административно наказание от съда по реда на чл.78а от НК. Тези предпоставки са следните:

Безспорно към момента на извършване на деянието подс.Б. е била пълнолетна. Към момента на извършване на престъплението същата не е била осъждана с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер. Към момента на извършване на престъплението не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV глава VIII от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

При наличието на всички предпоставки визирани в чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност, съдът прецени, че целите на чл.36 от НК, могат да се постигнат и с налагане на административно наказание - ГЛОБА.

В конкретния случай, предвид естеството на деянието и начинът по който е осъществено, съдът прие, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме това, че е извършено в условията на продължавано престъпление – на два пъти. Смекчаващо вината обстоятелство е , че подсъдимата е неосъждана.  При тези предпоставки съдът отмери наказание при наличие само на баланс между отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, в хипотезата на чл.78а от НК, а именно глоба в размер на 3000 лева в полза на Държавата.

Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимата ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за вбъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Това наказание според съда би въздействало превантивно върху подсъдимата Б.. Тя явно е възприела  погрешни методи за решаване на спорове и вражди, но корекция е все още възможна и има реална възможност да се поправи, като започне да води порядъчен и законосъобразен начин на живот.

При този изход на делото подсъдимата Ц.Г.К. - Б. следва да заплати на С.В.П. ***62 (петстотин шестдесет и два лева) представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и такса за образуване на наказателно-частен характер дело.

        Мотивиран така съдът постанови присъдата си по това дело.

 

 

        Районен съдия: