Р Е Ш Е Н И Е

…….

 

гр.Русе,04.11.2010год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд,VІ-ти наказателен състав в публично заседание на …..двадесет и девети октомври ……през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                       Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ

 

при секретаря Е.Г. и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията  наказателно административен характер дело № 2233/2010г., за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от Д.П.Д.от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 18/1800802/31.05.2010 г. на  директора на Дирекция Инспекция по труда Русе,с което на основание чл.415 ал.1 от КТ в качеството му на управител и представляващ на „**” ООД му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,като твърди,че не е извършил нарушението за което е санкциониран.

За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е управител на „**” ООД.В качеството си на такъв сключва трудов договор с Джунейт Мехмед Емурла.По силата на договора работникът изразява писмено съгласието си при неспазване на предизвестие при напускане да му бъде удържано обезщетение.

На 14.01.2010г. и до настоящия момент работникът не се явява на работа.Чрез писмо с обратна разписка са му изискани обяснения.Лицето не е открито и на домашния си адрес и е дисциплинарно уволнен за което е изпратено уведомление по чл.62 ал.4 от КТ.

На 22.03.2010г. свид.Г. – гл.инспектор в Дирекция Инспекция по труда Русе извършва проверка в дружеството,на което жалбоподателя е управител.При проверката свидетелката дава общо двадесет и пет предписания за заплащане на трудови възнаграждения за м.януари 2010г. Под № 14 е предписание да се изплати трудовото възнаграждение за м.януари 2010г. на Д.М.Е..Срокът на изпълнение на това предписание изтича на 30.04.2010г.Изготвен е протокол,който е връчен на жалбоподателя.

На 18.05.2010г. свид.Г. извършва последваща проверка,при която ú се представя разчетно платежна ведомост за трудово възнаграждение на работниците за м.януари 2010г. в която е отразено,че на Е.са начислени 60.34лв.,но срущу тях липсва подпис.Свидетелката приема,че трудовото възнаграждение на Е.за м.януари 2010г. не е изплатено и съответно не е изпълнено предписание №14,поради което съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ. В акта като дата на извършване на нарушението е посочена 18.05.2010г.

На 31.05.2010г. с обжалваното наказателно постановление директорът на Дирекция Инспекция по труда Русе на основание чл.415 ал.1 от КТ налага на жалбоподателя в качеството му на представляващ работодателя административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН лева.

Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа на представените с преписката писмени доказателства – протокол,ведомост,трудов договор,докладна записка,справка за приети уведомления,заповед,обратна разписка,както и от свидетелските показания на свид.Г..

От представения трудов договор се установява,че Е.е бил назначен на работа като спомагателен работник.

От докладната разписка се установява,че Е.е престанал да полага труд на 18.01.2010г.

От заповедта за уволнение се установява,че трудовото му възнаграждение е прекратено,поради дисципринарно уволнение.

От протокола за извършена проверка се установяват направените предписания,както и срока за изпълнението им.От представената разчетно - платежна ведомост се установява,че към момента на извършване на последващата проверка върху ведомостта е начислено трудово възнаграждение на Емурла,но срещу него липсва подпис.

         Приетата за установена фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.

 Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран.Тъй като по време на проверката не е изслушан работника,дори да се приеме факта,че заплатата му за м.януари 2010г. не е изплатена, въпреки че този извод е направен само и единствено от липсата на подпис върху ведомостта,то не следва да се приеме,че това бездействие е нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.

Съставомерните обстоятелства в случая са дали разпоредбите на Кодекса на труда оправомощават контролните органи от ОИТ Русе да дават такъв вид задължителни предписания и ако са дадени такива, дали неизпълнението им е нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.

Задължителните предписания са предвидени в разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ като принудителна административна мярка за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.Единственото косвено свързано с трудово възнаграждение правомощие на контролните органи е регламентираната им в т.8 възможност да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването, е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа

Неизпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение по своята същност представлява неизпълнение на клаузите на трудовия договор ,срещу което КТ предвижда специална защита по чл.357 и сл. от КТ ,която е по исков ред.Регламентирана по този ред защитата срещу неизпълнението на трудовия договор изключва възможността неизплащането на трудовото възнаграждение да се разглежда като административно нарушение за което да могат да се прилагат принудителни административни мерки. Нарушител може да бъде наказан на основание чл.415 ал.1 от КТ в случай,че не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,като задължителен елемент от фактическия състав на нарушението е неспазеното предписание да е във връзка с трудовото законодателство.

Предвид обстоятелството,че неизплащането на трудово възнаграждение представлява неизпълнение на трудов договор,а не нарушаване на трудовото законодателство,съдът намира,че контролните органи нямат правна възможност да предприемат принудителна административна мярка – задължително предписание за изплащане на трудово възнаграждение и направеното такова е незаконосъобразно.Това е така,тъй като в противен случай те изземват функциите на оправомощения орган – съда и се произнасят по правен спор.По този начин наказващият орган се е намесил в трудов спор като е изследвал обстоятелството дали се касае или не за обезщетение за неспазване на предизвестие при напускане.

По изложените съображения,съдът намира,че бездействието извършено от жалбоподателя не следва да се квалифицира като нарушение по чл.415 ал.1 от КТ и като е направил това наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

Независимо от това,съдът намира,че в конкретния случай липсва нарушение и поради липса на субективните признаци на такова.Видно от всички събрани доказателства работникът не се е явил на работа самоволно и това фактическо положение трае и до настоящия момент.Същият не се е явил и да заяви намерението си да получи трудово възнаграждение за м.януари 2010г.Това негово поведение прави бездействието на жалбоподателя несъставомерно поради липса на субективна страна на нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.

Водим от горното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно,тъй като неправилно е приложен материалния закон и като такова следва да се отмени изцяло.

Предвид горното съдът

                                               Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18/1800802/31.05.2010 г. на  директора на Дирекция Инспекция по труда Русе,с което на Д.П.Д.от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.415 ал.1 от КТ в качеството му на управител и представляващ на „**” ООД е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: