Р Е Ш Е Н И Е

                                       № 160

                                   гр.Русе, 04.02.2011 г.

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Ю.О., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10359 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът Е.С.Н. *** твърди, че ответника „Дунав Транс” ЕООД е бивш негов работодател, с когото трудовото му правоотношение за длъжността „шофьор” било прекратено поради наложеното му със заповед № 9 / 04.11.2010 г. дисциплинарно наказание „уволнение” за нарушения по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В исковата молба се излагат съображения за незаконосъобразност на наложеното най – тежко дисциплинарно наказание поради това, че работодателят не бил съобразил императивните разпоредби, регламентиращи изслушването на работника пред налагане на наказанието, преклузивния срок, в който то може да бъде наложено, както и изискванията за мотивиране на уволнителната заповед / чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ/. В условията на евентуалност ищецът релевира и доводи за незаконосъбразност на уволнението по същество, тъй като не бил извършил вменените му във вина дисциплинарни нарушения, а при определянето на наказанието за тях работодателят не е съобразил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. По изложените съображения иска от съда да признае за незаконно и отмени уволнението, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност като му бъде присъдено и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Претендира и направените по делото разноски.

Ответника „Дунав Транс” ЕООД оспорва предявените искове. Счита, че е изпълнил всички формални изисквания, обуславящи законосъобразността на оспорената заповед. Поддържа, че извършеното с нея уволнение е обосновано, тъй като ищеца действително е извършил дисциплинарните нарушения, за които е уволнен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото няма спор, а и от събраните доказателства се установява, че ищеца е изпълнявал в ответното дружество длъжността „шофьор”, от която бил дисциплинарно уволнен със заповед на работодателя № 9 / 04.11.2010 г., връчена на работника на същата дата.

В мотивите към заповедта е посочено, че за периода от 01.06.2010 г. до 23.07.2010 г. преразхода на гориво за управлявания от ищеца товарен автомобил „Ивеко Стралис АС 430” с рег. № …., с ремарке „Пецайоли” е в размер на 1472 литра, докато при пътни тестове, проведени със същия автомобил, но с друг шофьор, е установен преразход в значително по – нисък размер – на 23.07.2010 г. в размер на 519 литра или 4 %, а на 08.10.2010 г. отклонението от разходните норми било в още – по нисък размер – 2, 3 %. Отбелязано е още, че въпреки вмененото със заповед на работодателя № 8/ 29.04.2010 г. задължение на ищеца, с която заповед последният бил запознат срещу подпис, той не уведомил своевременно диспечера за констатираните сериозни разминавания в разхода на бордовия компютър и реалния разход на гориво на автомобила. Тези действия на ищеца били квалифицирани от неговия работодател като нарушения по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ – злоупотреба с неговото доверие и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Видно от мотивите към уволнителната заповед, окончателното решение на работодателя да пристъпи към налагане на оспореното дисциплинарно наказание, се оформило едва след като е проведен и вторият пътен тест за установяване на реалния разход на гориво, за който тест е изготвен и протокол от 13.10.2010 г. / на л.17/. Този протокол носи подпис за „одобрил” на управителя на ответника, от която дата, предвид установения още по – нисък разход на гориво в сравнение с първия пътен тест, следва да се приеме, че работодателят е узнал за вмененото във вина на ищеца дисциплинарно нарушение. От тази дата не е изтекъл двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ от откриване на нарушението, поради което следва да се приеме, че наложеното дисциплинарно наказание попада в посочения преклузивен срок.

Съдът намира, че при налагане на наказанието е спазена и процедурата, визирана в императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ. Така в изготвеното уведомление до ищеца / на л.18 /, последният изрично е поканен да даде обяснения именно във връзка с открита срещу него дисциплинарна процедура като подробно е посочено и нарушението, за което се искат обясненията, което нарушение напълно кореспондира по обективните си признаци с това, за което ищецът бил наказан. По този начин работодателят изпълнил формалната процедура на чл.193, ал.1 от КТ като предоставил на ищеца възможност да се защити и изложи своята гледна точка по отношение на нарушението, което се твърди, че е извършил. Последният се възползвал от предоставената му възможност като депозирал своите обяснения при работодателя под вх. № В 9 – 10/ 29.10.2010 г. / л.19/. В обясненията си ищецът сочи, че управляваният от него товарен автомобил в действителност изгаря повече гориво, отколкото отчита компютъра на автомобила.

Частично основателен / само досежно нарушението по чл.190, ал.1, т.7 от КТ/ се явява следващия довод на ищеца  - за формална незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение поради липсата на мотиви в заповедта с изискуемото от чл.195, ал.1 от КТ съдържание.

В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на л.190, ал.1, т.7 от КТ е бланкетна. За попълването и със съдържание е необходимо изричното  препращане в уволнителната заповед към някои от дисциплинарните нарушения по чл.187 от КТ, за които, съобразно тежестта им / чл.190, ал.2 вр.чл.189, ал.1 от КТ/ също може да бъде наложено наказание „дисциплинарно уволнение”. Такова препращане в конкретния случай липсва, което обстоятелство съставлява неизпълнение на изричното изискване на чл.195, ал.1 от КТ за посочване на законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. По тази причина съдът приема, че заповедта, с която ищецът е наказан дисциплинарно за визираното нарушение, е незаконосъобразна само на това основание, поради което наличието или отсъствието на такива други тежки нарушения на трудовата дисциплина / които не са и описателно посочени в мотивите към заповедта/ няма да бъде изследвано по същество.

Неоснователно се явява оплакването за липса на мотиви в уволнителната заповед по отношение на другото дисциплинарно нарушение  - по чл.190, ал.1, т.4 от КТ. В заповедта е подробно посочено както извършеното според работодателя нарушение с неговите обективни признаци, времето на неговото извършване / като период, за който е констатиран преразход на гориво/, наложеното наказание – дисциплинарно уволнение, както и законовите текстове, въз основа на които то се налага. С оглед изложеното което съдът дължи произнасяне по същество по оплакването на ищеца, че в действителност не е извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение.

Правилното разрешаване на този въпрос изисква изясняване на състава на дисциплинарното нарушение, визирано в чл.190, ал.1, т.4 КТ / респ.чл.187, т.8 от КТ/ - злоупотребата с доверието на работодателя.

Както доктрината / вж. Коментар на Кодекса на труда, В.М., Кр.С., Ат.В./ , така и константната съдебна практика на ВС и ВКС / вж. решение № 232 от 2.V.1995 г. по гр. д. № 1209/94 г., III г. о. и др./ единодушно приемат, че злоупотреба с доверието на работодателя се изразява в използване от работника на оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя. Характерно за това нарушение е неговата субективна страна, тъй като то е съставомерно само когато е извършено умишлено. Когато извличането на облагата е резултат на проявена небрежност, деянието не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като, както беше изяснено, последната предполага преднамереност в извличането на облагата.

В разглеждания случай описаните в мотивите на уволнителната заповед фактически обстоятелства всъщност не разкриват действия на ищеца, които могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба с доверието на ответника. В действителност в заповедта липсват въобще твърдения за някакви конкретни действия на ищеца, в резултат на които той да се е  облагодетелествал от горивото, за преразхода на което е наказан. В съдебно заседание на 21.01.2011 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че не може да твърди, че горивото е присвоено от ищеца, но липсата на последното била факт. В същото време в депозирания отговор на ответника, макар и по косвен начин, отново се намеква, че ищеца се облагодетелствал от горивото – посочено е, че в резултат на установения след пътните тестове преразход, работодателят е предположил, че ищеца извършва тежко нарушение, без обаче да посочва в какво точно се изразява то.

Дисциплинарната отговорност обаче, както и всяка друга нормативно регулирана отговорност, не може да се гради на предположения. Липсата на описани в заповедта за уволнение и установени в хода на съдебното производство конкретни действия на ищеца по извличане на облага от горивото, чиято липса била установена, води до извода, че извършеното от ищеца не се субсумира под състава на дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.4 от КТ, за което същият бил наказан. По тези съображения извършеното на това основание уволнение е незаконосъобразно, поради което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. Уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконно като бъде отменено и същият бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.

Неоснователна поради липсата на доказателства се явява предявената претенция по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ. С разпореждането си по чл.312 ГПК съдът е изготвил предварителен писмен доклад, който е бил съобщен на ищеца на 27.12.2010 г. и с който е разпределена доказателствената тежест в процеса като на последния е указано, че следва да установи размер на брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението / чл.228, ал.1 от КТ/ като трябва да докаже и периода след уволнението, през който е останал без работа. Именно за последното обстоятелство не са ангажирани никакви доказателства по делото. След получаването на предварителния доклад събирането на такива не е било поискано и с депозираното писменото становище на ищеца от 29.12.2010 г. По изложените съображения съдът намира предявеният иск неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно уважените искове, в размер на 533, 33 лева. Ответникът също има право на юрисконсултско възнаграждение поради отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер от 80 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / с оглед естеството на трудовия спор – за отмяна на уволнение и предвид уважените срещу ответника два от общо трите обективно съединени иска/. След служебна компенсация на разноските за адвокатско / юрисконсултско възнаграждение на страните, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 453, 33 лева.

В тежест на ответника, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед уважените срещу последния два неоценяеми иска / по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ/, са и дължимите държавни такси, които съдът определя, на осн.чл.3 от ТДТССГПК, на 50 лева за всяка от двете претенции, общо в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Русенският районен съд

                                     Р    Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението, извършено със заповед № 9/ 04.11.2010 г., връчена на ищеца на същата дата, издадена от А.Х.К. - управител на „Дунав Транс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.”Трети март” № 21, с която на Е.С.Н., с ЕГН **********,***,  е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, поради извършени дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Е.С.Н., с ЕГН **********, на предишната, заемана преди уволнението длъжност – „шофьор” в ответното дружество.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.Н., с ЕГН ********** против Дунав Транс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.”Трети март” № 21, представлявано от управителя А.Х.К., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 2100 лева, представляваща обезщетение за времето от 04.11.2010 г. до 04.05.2011 г., през което ищецът е останал без работа поради уволнението, в размер на шест брутни трудови възнаграждения.

ОСЪЖДА „Дунав Транс” ЕООД да заплати на Е.С.Н. сумата от 453, 33 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация.

ОСЪЖДА „Дунав Транс” ЕООД да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 100 лева – държавна такса за уважените срещу ответника два неоценяеми иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен  съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                  

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: