Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 147

 

гр.Русе, 20.11.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Снежана К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3032 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът “ЗММ Стефан Караджа - Русе” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Св.Димитър Басарбовски” № 12, представлявано от изпълнителния директор Ирина Владимирова К., твърди, че е доставил на ответника продукция, получена от него, за която са били издадени следните фактури и приемо-предавателни протоколи, подписани от купувача: по фактура № 586/28.11.2008г. са продали плоскости EPS на стойност 5 519.65 лева с ДДС, получени от купувача на 28.11.2008г.; по фактура № 587/28.11.2008г. са продали плоскости EPS на стойност 4 280.45 лева с ДДС, получена от купувача на 28.11.2008г.; по фактура № 588/28.11.2008г. са продали плоскости EPS на стойност 5 158.12 лева с ДДС, получени от купувача на 28.11.2008г.; по фактура № 613/29.01.2009г. са продали плоскости EPS на стойност 6 868.36 лева с ДДС, получени от него на 29.01.2009г. и по фактура № 1000000056/27.03.2009г. са продали топлоизолации и плоскости EPS 90 на стойност 3 641.92 лева с ДДС, получена от него на 27.03.2009г. След предаване на стоките ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договорите. Ответникът обаче в качеството му на купувач е получил стоките, но не е изпълнил задължението си да заплати цената до настоящия момент. Договорения падеж за плащане на цената е 28.11.2008г. по фактура № 586/28.11.2008г.; 28.11.2008г. по фактура № 587/28.11.2008г.; 28.11.2008г. по фактура № 588/28.11.2008г.; 29.01.2009г. по фактура № 613/29.01.2009г. и 27.03.2009г. по фактура № 1000000056/27.03.2009г., като от тези дати ответния търговец е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. По фактура № 586/28.11.2008г. сумата била изплатена от ответника на две части - 2 061.31 лева на 27.03.2009г. и 3 458.34 лева на 26.05.2009г., т.е. след датата на уговорения падеж, поради което от 29.11.2008г. е изпаднал в забава. По фактура № 587/28.11.2008г. на 26.05.2009г. е заплатена сумата от 141.66 лева, т.е. след датата на уговорения падеж, поради което от 29.11.2008г. е изпаднал в забава. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 99.12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 2 061.31 лева по фактура № 586/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 26.03.2009г.; сумата от 244.26 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 3 458.34 лева по фактура № 586/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 25.05.2009г.; сумата от 10.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 141.66 лева по фактура № 587/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 25.05.2009г.; сумата от 301.66 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 4 138.79 лева по фактура № 587/28.11.2008г. за периода от 29.11.2008г. до 01.06.2009г.; сумата от 4 138.79 лева с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 587/28.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 375.95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 5 158.12 лева по фактура № 588/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 01.06.2009г.; сумата от 5 158.12 лева с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 588/28.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 317.40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 6 868.36 лева по фактура № 613/29.01.2009г. за периода 30.01.2009г. до 01.06.2009г.; сумата от 6 868.36 лева с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 613/29.01.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 88.95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 3 641.92 лева по фактура № 1000000056/27.03.2009г. за периода 28.03.2009г. до 01.06.2009г. и сумата от 3 641.92 лева с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 1000000056/27.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.327 и чл.294 от ТЗ.

            Ответникът “Булкар Ойл” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Две Могили, обл.Русенска, ул.”България” № 132И, представлявано от управителя Мирослав Николаев Станчев, не взема становище по предявените искове.

            От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            От представените по делото данъчни фактури и приемо-предавателни протоколи, издадени от ищеца на ответника, се установява, че първия продал на втория продукция, получена от него, както следва: по фактура № 586/28.11.2008г. са продали плоскости EPS на стойност 5 519.65 лева с ДДС, получени от купувача на 28.11.2008г.; по фактура № 587/28.11.2008г. са продали плоскости EPS на стойност 4 280.45 лева с ДДС, получена от купувача на 28.11.2008г.; по фактура № 588/28.11.2008г. са продали плоскости EPS на стойност 5 158.12 лева с ДДС, получени от купувача на 28.11.2008г.; по фактура № 613/29.01.2009г. са продали плоскости EPS на стойност 6 868.36 лева с ДДС, получени от него на 29.01.2009г. и по фактура № 1000000056/27.03.2009г. са продали топлоизолации и плоскости EPS 90 на стойност 3 641.92 лева с ДДС, получена от него на 27.03.2009г. Фактурите са подписани от купувача за получаване на стоките.

            Ищецът в исковата си молба признава, че по фактура № 586/28.11.2008г. сумата била изплатена от ответника на две части - 2 061.31 лева на 27.03.2009г. и 3 458.34 лева на 26.05.2009г., а по фактура № 587/28.11.2008г. на 26.05.2009г. е заплатена сумата от 141.66 лева.

            Представено е споразумение, сключено на 09.07.2009г. между ищеца и ответника, по силата на което “Булкар Ойл” ООД признали задължението си към “ЗММ Стефан Караджа - Русе” АД по горните фактури за главници общо в размер на 19 807.19 лева и лихва за забава върху тях в размер на 1 437.34 лева за периода 28.11.2008г. до датата на предявяване на исковете 02.06.2009г. Ответникът се задължил да заплати на ищеца разноските по настоящото дело, налагането на запора по обезпечението и нотариални такси в размер от 2 072.88 лева, като при подписване на споразумението е заплатил сумата от 3 000.00 лева на ищеца.

            В хода на производството по делото – на 09.09.2009г. ответникът е заплатил на ищеца и сумата от 3 538.45 лева, което се признава от последния и доказва от представеното извлечение от разчети.

            Представено е и преводно нареждане от 21.10.2009г., от което е видно, че ответникът е заплатил на ищеца и сумата от 1 000.00 лева.          

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

            Представени са по делото и неоспорени 5 броя фактури № 586/28.11.2008г., № 587/28.11.2008г., № 588/28.11.2008г., № 613/29.01.2009г. и № 1000000056/27.03.2009г., които по правната си същност представляват частни свидетелстващи документи, установяващи съществуването на сделки между страните по делото, предмета на сделките – покупко-продажба на плоскости EPS и стойността на сделките. По делото е безспорно доказано съществуването на договори за покупко-продажба между търговците. Търговската продажба е двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор. От него за ищеца е възникнало задължението да предаде стоките – плоскости EPS, определени по вид и количество във фактурите. Изпълнението на това задължение не се оспорва от ответната страна, а и се доказва по несъмнен начин от представените приемо-предавателни протоколи. Съгласно чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената на стоката при нейното получаване. В тежест на ответника е да докаже погасяването – изцяло или частично, на насрещното си задължение. Ищецът в  исковата си молба признава, че по фактура № 586/28.11.2008г. сумата била изплатена от ответника на две части - 2 061.31 лева на 27.03.2009г. и 3 458.34 лева на 26.05.2009г., а по фактура № 587/28.11.2008г. на 26.05.2009г. е заплатена сумата от 141.66 лева. Поради горното съдът счита, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 19 807.19 лева главници по фактури № 587/28.11.2008г., № 588/28.11.2008г., № 613/29.01.2009г. и № 1000000056/27.03.2009г., която сума следва да бъде присъдена. Върху главниците следва да се присъди и законната лихва считано от датата на предявяване на исковете 02.06.2009г. до окончателното й изплащане.

            Съгласно чл.327 от ТЗ плащането на цената при договора за покупко-продажба следва да стане едновременно с предаването на стоката. В конкретния случай това са съответно датите 28.11.2008г. по фактура № 586/28.11.2008г.; 28.11.2008г. по фактура № 587/28.11.2008г.; 28.11.2008г. по фактура № 588/28.11.2008г.; 29.01.2009г. по фактура № 613/29.01.2009г. и 27.03.2009г. по фактура № 1000000056/27.03.2009г. От този момент задължението на купувача за заплащане на дължимите се суми по петте фактури е изискуемо и при неплащане последният изпада в забава. Неизпълнението е правопораждащ за отговорността на длъжника факт. На основание чл.327 във вр.с чл.294 от ТЗ същият дължи мораторни лихви за просрочено парично задължение. Размерът им е се доказва от представените от ищеца справки, неоспорени от ответника, съгласно които лихвата за забава върху петте главници по фактури № 586/28.11.2008г., № 587/28.11.2008г., № 588/28.11.2008г., № 613/29.01.2009г. и № 1000000056/27.03.2009г. за периода 28.11.2008г. до 01.06.2009г. възлиза в общ размер от 1 437.34 лева. За този размер страните са се споразумели и в постигнатото между тях споразумение. Поради това тези искове следва да се уважат изцяло до този претендиран размер.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 072.88 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, адвокатско възнаграждение и разноски по налагането на запора по допуснатото по делото обезпечение и нотариални такси, договорени и признати от ответника в сключеното на 09.07.2009г. споразумение. Разноските следва да се присъдят в пълен размер, тъй като плащанията от страна на ответника са станали след предявяване на исковете и с поведението си ответното дружество е станало причина ищецът да направи такива по делото.

От представените по делото доказателства е видно, че след предявяването на исковете, купувачът е извършил частични плащания на продавача както следва: 3 000.00 лева на 09.07.2009г. при подписване на споразумението между страните; на 09.09.2009г. сумата от 3 538.45 лева и на 21.10.2009г. сумата от 1 000.00 лева. 

            Съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД при няколко обременителни задължения, погасява се най-старото, а съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

            От представеното по делото споразумение, сключено на 09.07.2009г. между ищеца и ответника, е видно, че “Булкар Ойл” ООД признали задължението си към “ЗММ Стефан Караджа - Русе” АД по горните фактури за главници общо в размер на 19 807.19 лева и лихва за забава върху тях в размер на 1 437.34 лева за периода 28.11.2008г. до датата на предявяване на исковете 02.06.2009г., както и ответникът се задължил да заплати на ищеца разноските по настоящото дело, налагането на запора по обезпечението и нотариални такси в размер от 2 072.88 лева. Като съобрази разпоредбата на чл.76, ал.2 от ГПК, съдът намира, че с извършените от ответника частични плащания в хода на производството по делото в общ размер от 7 538.45 лева са погасени първо направените от ищеца разноски по настоящото дело в общ размер от 2 072.88 лева, които разноски не следва да се присъждат. След това ответникът е погасил задължението си за заплащане на дължимите лихви за забава по фактури № 586/28.11.2008г., № 587/28.11.2008г., № 588/28.11.2008г., № 613/29.01.2009г. и № 1000000056/27.03.2009г. за периода 28.11.2008г. до 01.06.2009г. в общ размер от 1 437.34 лева, поради което тези искове следва да се отхвърлят изцяло като погасени след завеждане на делото.

            С остатъка от сумата по извършените по делото частични плащания в размер на 4 028.23 лева на основание чл.76, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че е извършено плащане на главницата по фактура № 587/28.11.2008г. и в тази част предявения иск следва да се отхвърли като погасен след завеждане на делото, а за остатъка от главницата по фактура № 587/28.11.2008г. в размер на 110.56 лева иска следва да се уважи.

Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Булкар Ойл” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Две Могили, обл.Русенска, ул.”България” № 132И, ЕИК 827216083, представлявано от управителя Мирослав Николаев Станчев, да заплати на “ЗММ Стефан Караджа - Русе” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Св.Димитър Басарбовски” № 12, ЕИК 117015351, представлявано от изпълнителния директор Ирина Владимирова К., сумите от 110.56 лева /сто и десет лева и петдесет и шест стотинки/ с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 587/28.11.2008г.; 5 158.12 лева /пет хиляди сто петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 588/28.11.2008г.; 6 868.36 лева /шест хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 613/29.01.2009г. и 3 641.92 лева /три хиляди шестотин четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 1000000056/27.03.2009г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.06.2009г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЗММ Стефан Караджа - Русе” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Св.Димитър Басарбовски” № 12, ЕИК 117015351, представлявано от изпълнителния директор Ирина Владимирова К., против “Булкар Ойл” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Две Могили, обл.Русенска, ул.”България” № 132И, ЕИК 827216083, представлявано от управителя Мирослав Николаев Станчев, искове за сумите от 99.12 лева /деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 2 061.31 лева /две хиляди шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/ по фактура № 586/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 26.03.2009г.; 244.26 лева /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 3 458.34 лева /три хиляди четиристотин петдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/ по фактура № 586/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 25.05.2009г.; 10.00 /десет/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 141.66 лева /сто четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ и по фактура № 587/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 25.05.2009г.; 301.66 лева /триста и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 4 138.79 лева /четири хиляди сто тридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ по фактура № 587/28.11.2008г. за периода от 29.11.2008г. до 01.06.2009г.; 4 028.23 лева /четири хиляди двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ с включен ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 587/28.11.2008г.; 375.95 лева /триста седемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 5 158.12 лева /пет хиляди сто петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ по фактура № 588/28.11.2008г. за периода 29.11.2008г. до 01.06.2009г.; 317.40 лева /триста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 6 868.36 лева /шест хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ по фактура № 613/29.01.2009г. за периода 30.01.2009г. до 01.06.2009г. и 88.95 лева /осемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 3 641.92 лева /три хиляди шестотин четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ по фактура № 1000000056/27.03.2009г. за периода 28.03.2009г. до 01.06.2009г., както и искането за присъждане на разноски в размер на 2 072.88 лева /две хиляди седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ - направени по делото разноски, като ПОГАСЕНИ СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКОВЕТЕ.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: